|
История
Историята на пристанище Варна започва през VI в.
пр.н.е., когато гръцки колонисти основават
древното селище Одесос - процъфтяващ град-полис
в пределите на земите на траките, а по късно под
властта на Рим и Византия.
VII в. - Градът е включен в пределите на
новосъзадената българска държава. По същото
време от славяните получава днешното си име
Варна.
ХIII - ХIV в. - Варна е главно пристанище на
Търновското царство и Добруджанското деспотство.
Извършва активна търговия с Венеция, Генуа,
Флоренция и Константинопол.
ХVI - ХVIII в. - Освен важна военна крепост,
благодарение на стратегическото си положение и
удобния залив, Варна е най-голямото и оживено
черноморско пристанище на Османската империя.
ХIХ в.
1888 г. - Българското правителство взема решение
за строителството на Варненското и Бургаското
пристанище.
ХХ в.
1906 г. - В присъствието на Княз Фердинанд I,
министрите и представители на чуждите легации е
открито новото пристанище.
1906 -1909 г. - През този период е прокопан
т.нар. Стар канал, свързващ Черно море с
Варненското езеро.
1966 г. - Пристанището е разширено с
построяването на Кейовия мол А - общо (5 корабни
места).
1966 г. - Построена е Морска гара, пътническият
терминал.
1974 г. - Влиза в експлоатация пристанище
Варна-Запад.
1976 г. - Завършен е дълбоководния канал
море-езеро (Канал №1), откриващ пътя на
дълбокогазещи кораби към Пристанище Варна-Запад.
През тази година е създаден и Пристанищен
комплекс-Варна. В него са включени пристанищата
Варна-Изток, Варна-Запад, Тец-Варна, Балчик и
Каварна.
В края на 80-те товарооборотът достига 8,5 млн.
т. В основата на това е активната търговия със
Съветския съюз и стабилните показатели на
българския износ.
90-те години бележат спад и нестабилност на
товарооборота, начало на реформи и
преструктуриране на Варненското пристанище.
1999 г. - Започва тенденция към повишаване на
товорооборота и модернизация на пристанище
Варна.
1999 г. - Приет е Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Р България. Законът създава
условия за навлизането на частни инвестиции и
концесионери в българските пристанища.
ХХI в.
2001 г. - Смесеното дружество "Ойлтанкинг
България" АД построява терминал за течни
химически продукти на територията на пристанище
Варна-Запад.
2006 г. - Концесията на пристанищен терминал
Балчик влиза в сила на 25 май в полза на "Порт
Балчик" АД за срок от 25 години. Това е първата
реализирана концесия на българско морско
пристанище.
Пристанище Варна - Изток
Варна-Изток е разположено навътре във Варненския
залив, само на 1 км от центъра на града. Тук се
намира административната централа на "Пристанище
Варна" ЕАД, а в непосредствена близост са
Митницата, Жп гара и управлението на Националния
морски превозвач – Параходство БМФ. Пристанище
Варна-Изток има отлични шосейни и жп връзки, а
международното летище "Варна" се намира на 10 км
от града.
Преди всичко Варна-Изток е оперативната връзка в
логистичната верига канал-река-море за
транзитния трафик към/от Централна Европа и
дунавското пристанище Русе. Главния отсек на
тази връзка се явява железопътния отсечка
Русе-Варна.
Пристанище Варна-Изток е основната врата за
българския износ на зърнени храни и едно от
най-оживените контейнерни пристанища в страната.
Тук се намира единствения пътнически терминал
(Морска гара) по цялото протежение по море между
Инстанбул и Одеса. Особена черта на Варна-Изток
е многоцелевото използване на кейовете. Всички
корабни места, освен пасажерските, се използват
за претоварването на различни товари –
генерални, захар, метали, скрап, меласа, които
са типични за Варна-Изток.
СКЛАДОВА БАЗА
Неразделна част от структурата на Варна-Изток е
Складова база, извесна още като "Сухото
пристанище". То е обособена единица с лицензиран
режим на митическо складиране. Отдалечено на 5
км от пристанището, на обща площ от 13 декара,
то притежава 6 магазии с идентична структура и
капацитет. Складова база се използва за
съхранение на всички видове зърнени храни, какао
и генерални товари.
ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ
Корабни места: 14
Максимална дълбочина: 11,30 м
Обща дължина на кея: 2 378 м
Открити складови площи: 49 800 м2
Складове: 41 500 м2
СЪОРЪЖЕНИЯ
Портални кранове: 28 с товароподемност до 32 т
Портейнер: 1 с товароподемност до 30,5 т
Ричстакери: 2
Жп разтоварище за зърно
Кейова естакада за товарене на зърно
Разтоварваща естакада за меласа
Пристанище Варна-Запад
Пристанище Варна-Запад е най-модерното и
перспективно на северния български бряг.
Разположено на 30 км западно от град Варна, на
западния бряг на Белославското езеро.
Непосредствената близост на Варна-Запад до
девненските химически заводи , позволява
ефективна обработка на товарите по директната
схема завод-кораб. Портът притежава съвременни
технологични линии за претоварване на сода,
хим.торове, цимент, въглища, руди, фосфорити,
кварцов пясък и течни химикали. Всички корабни
места и магазии са свързани с националната
железопътна мрежа.
Повечето от кейовете в пристанище Варна-Запад са
многофункционални и се използват за различни
генерални товари: сода, хим.торове, цимент в
торби и биг-бегси, метали, оборудване, дървен
материал и др. За обработката на изключително
тежки товари и палети пристанището разполага със
100 т мобилен кран. Три магазии – 3, 5 и 6 с
обща площ 30 000 м2 са обичайното място за
съхранение на генерални товари в пристанището.
ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ
Корабни места: 18
Максимална дълбочина: 11 м
Обща дължина на кея: 3 223 м
Открити складови площи: 191 000 м2
Складове: 27 000 м2
СЪОРЪЖЕНИЯ
Портални кранове: 27 с товароподемност до 16 т
Портейнери: 2 с товароподемност до 35 т
Мобилен кран: 1 с товароподемност до 100 т
Ричстакери: 2
Гумено-лентови транспортьори: 3
Мобилни гумено-лентови транспортьори: 2 системи
Корабни товарни машини за насипна сода и торове:
2 броя
Претоварна естакада за сярна киселина
Източник: Пристанище Варна |
