Датата е 6 януари 1906 г. Още
същата вечер Н.В. Цар Фердинандь пише писмо до
проф. Дорнъ, основателя и уредника на
зоологичната станция в Неапол, за да му иска
съвети и съдействие за създаването на
варненската станция. На следващият ден д-р П.
Стояновъ пише писма и води разговори с различни
официални лица от Варненския общински съвет, за
да осигури отпускането на място за станцията.
Проф. Дорнъ също се отзовава на поканата на Н.В.
Цар Фердинандъ и изпраща планове и снимки на
Неаполската станция.
На 17 януари 1906 г. частният секретар на Н. В.
Цар Фердинандь, г-н Ламбревъ телеграфира до д-р
П. Стоянова и му нарежда да изработи, съвместно
с Варненския окръжен управител, обстоятелствен
рапорт, които да бъде изпратен от управителя до
министъра на народното просвещение (№ 17 от
17.01.1906 г.). Рапортът е изготвен и изпратен в
София на 18.01.1906 г., т.е. още на следващият
ден. Следва доклад от г-н Министъра на народната
просвета до Министерският съвет и в последния е
взето решение за построяване на морската станция
в гр. Варна.
На 25 януари 1906 г. Варненският общински съвет
с портоколно решение № 61 отпуща по принцип суми
и назначава комисия, която да обходи и избере
място за станцията. Комисията в състав: Кмета на
гр. Варна – г-н Кр. Мирски, н-ка на техническия
отдел – архитект Гюровъ и д-р П. Стоянова на
следващия ден обхождат морската градина и
определят като най-подходящо мястото, където и
сега се намира Аквариумът.
На 22 октомври 1906 г., т.е. само 10 месеца след
започването на работата, е положен основният
камък на станцията. На тържеството присъства
цялото Царско семейство, включително и
най-стария член – Н.Ц.В. Княгиня Климентина,
Министъра на просветата – г-н Иван Шишмановъ,
Министъра на вътрешните работи – г-н Димитър
Петковъ, професор д-р Г. Бончевъ, декан на
Физико-математическия факултет професор Г.
Шишковъ, професор С.Юриничъ, консулското тяло в
гр. Варна, общинския съвет на града и множество
поканени граждани. След свършване на молебена,
Н.В. Цар Фердинандъ I произнася реч в която
казва следните знаменателни думи: “Господа!
Високото развитие на един народ се мери по
количеството и качеството на научните
учреждения, които е основал и чрез които е
внесъл нещо от себе си в общото съкровище на
всемирната култура.Ето защо българският народ,
съзнавайки тази истина не е забравял, че има да
се грижи не само за своето политическо укрепване
и материално благосъстояние, но и за своето
повдигане чрез всички средства, които му
доставят науките и изкуствата и които създават
общочовешките ценности”. В заключение на речта
си Н.В. Царя казва: “Аз виждам недалеч деня,
когато европейски учени ще посещават този
очерователен бряг, за да изучат една от
най-интересните фауни и заедно с това, намирайки
всички условия за една успешна научна работа, да
отдават чест на малката, но културно пораснала
България. Дано първата Зоологическа станция
расте и се развива, за да разнася славата и
доброто име на българската наука”.
По случай полагането на основният камък на
станцията са били разменени приветствия с
Румънският княз, с Принца на Монако, с Проф.
Дорнъ, Проф. Кори и др.
През 1911 г. зданието е било готово и е
предстояло неговото обзавеждане. Започването на
Балканската война през 1912 г. не е дало
възможност за завършване на обзавеждането на
сградата. За по-лесно довършване на Аквариума,
както и за използването му за научни цели, Н.В.
Цар Фердинандь през 1913 г. по препоръките на
професорите - зоолози д-р Шишковъ и д-р Моровъ,
предава сградата на Софийския университет.През
1914 г. Професор Г. Шишковъ поема грижите за
обзавеждането на станцията с необходимите
инсталации и съоръжения. Започването на първата
световна война през 1915 г. отново прекратява
развитието на института, а злата участ
връхлетяла България в края на войната нанася
сериозни поражения и на вече построеното здание.
Сградата на Аквариума вместо да стане храм на
науката се превръща в квартира на войскови
части, а после и за квартира на прокудентите от
родината си тракийски бежанци. След нещастното
завършване на войната през 1918 г. зданието е
било използвано последователно от войскови части
до 1920 г. от Машинното училище до 1922 г. и от
Рибарското училище до 1930 г. През същата
година, полуразрушената и в окаян вид сграда
отново е предадена на Софийският университет.
Под ръководството на проф. Ст. Консуловъ е
извършен основен ремонт на Аквариума. През 1932
г. Н.В. Цар Борис III открива официално Морксата
биологична станция. По този повод той казва:
“Морската зоологическа станция с аквариум иде да
попълни една празнота в редицата научни
институти, рожба на нашия университет. Но сред
тежката стопанска криза, която изживяхме заедно
с всички други народи, ние българите не спряхме
да отделяме от скромният си залък за наука и
просвета, чрез които да творим нови блага и да
внасяме своята скромна дан в съкровищницата на
общочовешката култура”.
Пръв директор на станцията е Георги Паспалев,
тогава асистент по зоология в СУ “Св. Кл.
Охридски”, а впоследствие професор и чл. кор. на
БАН. През септември 1942 г. за асистент и зам.
директор е назначен младият и талантлив учен
Александър Вълканов, който от май 1942 г. е
назначен за директор на Морската биологична
станция с Аквариум. В последствие и той става
професор и чл. кор. на БАН.
През 1932 г. в гр. Созопол е открита и Опитната
ихтиологична станция с директор руският учен
Александър Нечаев. През 1948 г. станцията е
преместена в гр. Варна.
На 21.01.1954 г. въз основа на ПМС № 13 се
създава Научно-изследователски институт по
рибарство и рибна промишленост, който обединява
кадрите и материалната база на Морксата
биологична станция с Аквариума и Ихтиологичната
станция. Пръв директор на института е проф. Ал.
Вълканов. През 1955 г. към посочения институт е
прехвърлен персонала на закрития институт по
сладководно рибарство – София. През 1965 г.
институтът във Варна разкрива два филиала – в
гр. Бургас и гр. Пловдив, които впоследствие
прерастват, съответно в Институт по рибна
промишленост и Институт по сладководни
рибарство. В 1973 г. към новосъздадения Институт
за морски изследвания и океанография преминават
1/3 от кадрите и материалната база – секцията по
хидрология и хидрохимия, групата по
геоморфология и лабораторията за морски подводни
изследвания. В резултат на всички тези промени
щатът на института постепенно намалява от сто
души до 77 (1972), 53 (1981) и 28 (2000). През
упоменатия период многократно се е променяло и
името на института – Централен
научно-изследователски институ по рибовъдство и
риболов (1961), Научно-изледователски институт
за рибно стопанство и океанография (1965),
Научно-изследователски институт по океанография
и рибно стопанство (1968), Институт по рибни
ресурси (1973). На 15.12.2000г. с ПМС № 270
Институтът по рибни ресурси-Варна отново е
обединен с Институт по рибарство и аквакултури.
На 01.01.2007 г. с постановление №
373/29.12.2006 г. се преобразува от Институт по
рибарство и аквакултури в Институт по рибни
ресурси, третостепенен разпоредител с бюджетни
средства в системата на Селскостопанска Академия
(Постановление №226/2008г.) към Министерството
на земеделието и храните. Общата численост на
последния е 25 щатни бройки, от които 12 са
научни работници – 2 старши научни сътрудници II
степен, и 10 научни сътрудници. От тях 5 са
доктори.
Източник: Аквариум Варна |