|
После дълги години тя пустее,
преди в нея да бъде инсталиран малък телескоп.
Всичко започва с реконструкцията на тази стара
сграда. Проекта е на покойния вече арх.Камен
Горанов, който убеждава тогавашния кмет Николай
Бояджиев да се построи нещо “по-мащабно”.
Съвсем случаен, но решителен тласък на идеята
дава и световния конгрес по астронавтика във
Варна, единствения подобен форум, проведен в
несоциалистическа страна. Строителството започва
през 1963 г. На 22 май 1968 г. в сградата е
открит, първият в България астрономически
комплекс, включващ обсерватория, планетариум и
кула.
Оттогава до днес той носи името на Николай
Коперник, чиято фигура посреща посетителите още
на входа. Автори на пластиката са проф. Лъчезар
Далчев и П.Атанасов. Когато строителството стига
до 3-тия етаж идва идеята да се направи
планетариум. Правят го в съседство на
незавършения още строеж. Но понеже никой в
България не е виждал на живо токова нещо, го
правят по картинка от Большая советская
енциклопедия. Избират си произволни пропорции –
зала с диаметър 10 метра и височина 2,5 метра.
Типично по български, след това работна група,
оглавявана от известният варненски физик Николай
Петров, отива в Одеса за да види техния
планетариум. Нямам идея как са реагирали, след
като за подобно нещо стените трябва да са
по-ниски, но не повече от 1,40 м. Не се стига до
разрушаване, но във варненския планетариум
апаратът някак необичайно е монтиран на висок
подиум, за да може да снижи хоризонтът.
Апаратът се нарича просто малък планетариум
/Kleinplanetarium/ , модел 1936 г. Изработен е
във времето, когато Германия е в стихията си.
Той се управлява от пулта на лектора и проектира
небосвод с 5500 звезди. Друг уред показва как би
изглеждала Слънчевата система от разстояние 5
милиарда километра. Идва ред задачата двете
сгради - на обновената обсерватория и
планетариума, да се обединят. Тогава арх.Горанов
проектира топла връзка. С това нестандартно
решение от птичи поглед покривът на сградата и
куполът на обсерваторията наподобява модела на
космическия кораб “Восток”.
Кулата е замислена с класически пилон, на върха
на който са кацнали спътник и кой знае
защо…..символът на атома. При посещението си в
Одеса, ентусиастите са видели махалото на Фуко,
като до момента не намират място в комплекса.
Решават в кулата да се монтира махалото, което
след няколко маха над розата на ветровете
показва, че Земята се върти около оста си. Това
за Балканския полуостров е уникално като идея.
Движението на махалото посетителите наблюдават в
малка зала под кулата. Дискът виси на нишка с
дължина 17,6 м. и се движи в амплитуда от около
2 м. За географската ширина на Варна завъртането
на равнината на люлеене в резултат на земното
въртене около оста е 10°03` |
