Сахат-кула се е намирала в
градинката зад днешната сграда на театъра.
Служила е като наблюдателница на пожарникарите.
Не се знае точно как е изглеждала, дървена ли е
била, или каменна, нито кога е разрушавана. Може
би при обсадата през 1828 г. или при големия
пожар във Варна през Кримската война.
Идеята за издигане на представителен градски
часовник се реализира през 1888 г. когато кмет е
Кръстю Мирски. Варненската община поръчва на
арх. Сава Димитриевич да изработи проект за
каменна пожарна кула с часовник висока 24 метра.
Мястото не е било избрано случайно – градската
градинка и катедралата са очертавали тогавашния
център. Тъй като зала “Конкордия”, която била
собственост на гръцката община, изгоряла през
същата година и града останал без салон, било
поръчано до него да се построи и сграда за
събрания и театри. След 2 години новата
часовникова кула и зала “Съединение” били
завършени и открити. Кулата се използвала от
пожарникарите, тъй като високите сгради били
рядкост и от нейната височина се виждал целия
град. Денем с разноцветни флагови, а нощем с
фенери наблюдателите сигнализирали за пожар.
Тази дейност отпада след телефонизацията на
града 1898 г. Часовниковия механизъм е закупен
от Англия, и е монтиран през 1890 г. от
революционера Отон Иванов /часовникар по
професия, който умира 1932 г/
Часовниковия механизъм е истинско произведение
на изкуството. Учудващо но никъде по него не е
указано името на фирмата производител. Цялата
система е затворена в голяма дървена “кутия”, до
която се стига по виещи се тесни стълби,
прилепени към каменните стени. Чрез система от
оси и зъбни колела на всеки 4 секунди движението
се предава на стрелките, отвън на кулата. Вместо
познатите от днешните часовници пружини
механизми се задвижва от тежести, висящи в
средата на кулата. “Навиването” става, като
нишката, на която са закачени тежестите, се
навива чрез обикновена манивела на голям барабан
встрани от основната група зъбни колела. До 1930
г. камбаната отмервала часовете по два пъти през
интервал от минута. Интересното в цялата история
е, че когато се налага ремонт, стрелките на
градския часовник се преместват ръчно. Така
варненци могат винаги да бъдат точни. |