Още преди края на турското
робство в България идват методистки мисионери от
Америка. Те открили много училища. През 1871 г.
мисионерите д-р Алберт Лонг и д-р Елиас Рикс
заедно с П.Р.Славейков и Христодул Сечанов
издават първата Библия на говорим български. По
силата на съдбата Варненския куклен театър
представлява уникално архитектурно съчетание от
старата сграда на Евангелистката методистка
църква и нова постройка. Сградата е вписана под
№ 296 в националния регистър на паметниците на
културата. Като църква тя е осветена през 1888
година. За построяването и са направени дарения
от чужбина. Камбаната е изпратена като подарък
от Америка.
По време на комунизма един ден през 1961 година
тя осъмва запечатана. Цялото имущество –
пейките, библиите, амвонът, олтарът са изнесени
и изхвърлени извън града. Интересно е да се
знае, че пейките на катедралния храм “Св.Успение
Богородично” са от там. До 1990 г. църквата е
била поставена извън закона, въпреки че имат
реален акт за собственост на земята, който
датира от края на турското робство. Както с
повечето отнети по политически причини имоти, и
тази сграда първоначално е превърната в склад. В
нея са се трупали стоките на фирма “Облекло и
обувки”. Вероятно поради силен натиск от страна
на Световната методистка църква сградата се
превръща във филиал на Археологическия музей.
През 80-те години църквата се преустройва на
куклен театър. Цялата улица “Драгоман” и част от
“Шейново” става комплекс “Знаме на мира”. Той
включва цялата църква и задната и част/сегашния
музей на куклите, който е бил училище “Антон
Страшимиров” в периода преди 9-ти септември/
Новата постройка е проектирана пред 80-те години
от архитект Косьо Христов /колегата на който
Варна дължи сградите на Фестивалния комплекс и
хотел “Черно море”/ От проектите му става ясно,
че се е постарал да запази старата църква, а към
нея пристроява сцена и административна част.
Интересно е, че за строителните работи са наети
поляци.
Днес от някогашния комплекс “Знаме на мира” не е
останало много. Колкото до старата евангелистка
църква, тя вече е неделима част от мястото
където се преви изкуство за деца. За времето си
това, което се е случило с църквата във Варна, е
нещо обичайно. На евангелистката църква в Плевен
/по ирония на съдбата и тя куклен театър/ поне
беше сложена паметна плоча, на която пише, че в
нея се е венчал Георги Димитров /да ония от
Лайпциг/ с първата си съпруга. |