|
Раннохристиянската църква в
местността Джанавара е исторически паметник,
изграден през първата половина на VІв.
Характеризира се с необичаен архитектурен план и
уникална мозаична украса.
Сградата на църквата е еднокорабна, с вътрешна
апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с
колонада. Размерите на обекта са с дължина 31м,
ширина 28м и дебелина на стените на наоса 2.5м.
Църквата е построена от редуващи се пояси от
дялани каменни блокове.
Разкритото северозападно помещение в църквата е
кръщелня (баптистерий) с кръстовидна писцина в
средата. Открити са останки от облицовка с
мраморни плочи. Що се отнася до източните
помещения на сградата, археолозите смятат, че са
играели ролята на пастофории - дяконикон и
протезис. Помещенията са били двуетажни и са
изпълнявали функцията на отбранителни кули.
Предполага се, че достъпът до кулите е ставал
посредством специално изградени в източната
стена край апсидата кръгли помещения с вити
стълби, водещи към втория етаж на всяка кула.
Най-вероятно от тях по галерии
се е достигало до кули в западната част на
църквата. Няма информация за вити стълби в тази
част на сградата.
Всички помещения в храма имат
правоъгълни отстъпи в ъглите. Тяхната
разнородност придава раздвиженост на вътрешната
архитектура и прави църквата несравнима с други
раннохристиянски църкви в България. Полукръглата
апсида е вградена в източната стена, което е
необичайно за раннохристиянските храмове у нас.
Апсидата има двустъпален синтрон, а отпред бема.
Почти в средата на наоса е имало мраморен амвон.
При разкопките братя Шкорпил откриват основите
му, а под тях зидана тухлена гробница на много
възрастен мъж. До него са намерени мощи на
неизвестен
светец, увити в сърмена тъкан и поставени в
дървено ковчеже. Освен това пред олтара, в
специално иззидано под пода пространство
(кришница), е открит комплект от
мощехранителници. Намерени са поставени една в
друга: мраморна, сребърна и златна, украсена със
скъпоценни камъни и гранати. Долните части от
стените на църквата са били покрити с мраморни
настилки, а над тях е имало стенописи, от които
е открита малка част. Централният кораб на
църквата, олтарът и
кръщелнята са били покрити с големи мраморни
плочи. Подовите настилки на останалите помещения
са били покрити с многоцветни мозайки от
геометрични и флорални мотиви. От запад църквата
е имала портал с колони, от който се излизало в
атриум. За съжаление, атриумът е силно разрушен
в западната си част. Общата площ на откритите
мозайки е приблизително 120 кв.м., от които са
запазени 100 кв.м. На места мозайката е в крехко
състояние поради съвременни иманярски набези и
пробиващите корени на растенията. Археолозите
анализират допълнително два разкрити зида, които
са свързани с основната сграда и се явяват като
продължение на нейните външни стени в източна
посока. Разкритието подкрепя предположението, че
църквата е била част от по-голям комплекс -
манастирски.
Анализът на мозайките свидетелства за
възможността църквата да е изградена от сирийски
преселници. Подобни архитектурни и декоративни
решения са проучени в Близкия изток и по-точно в
Сиро-палестинския регион. Надгробни паметници
свидетелстват, особено през X-XI век, за
наличието на колония от преселници и свещени
служители от Антична
Сирия в Одесос. Предполага се, че такъв
преселник е бил погребаният под амвона заедно с
ценни християнски реликви възрастен мъж.
Вероятно е бил висш свещеник и (или) ктитор на
църквата.
Учените градят втора хипотеза, според която
раннохристиянската църква в местността Джанавара
е била построена от представители на
монофизитска общност. Исторически данни
показват, че през първата половина на VІв. в
Одесос е имало монофизитска общност. Тя е била
под покровителството на императрица Теодора
(+548г.) - съпруга на Юстиниан. Един от от
центровете на умереното монофизитство на
Анастасий І (491-518), особено при управлението
на Юстиниан и Теодора, е бил Одесос.
Надгробни плочи на изселници от Сирия и Мала
Азия поддържат предположението, че религиозната
общност е имала връзки с Първа и Втора Сирия,
откъде произхождат значителна част от Одесоските
емигранти.
Според исторически източници през 557г. Юстиниан
е осветил „град” Теодориада на покойната си
съпруга Теодора. Известно е, че 30 години
по-рано приживе е бил посветен такъв град в
Първа Сирия. Последният е важен център на
монофизитската църква в Сирия. Присъствието на
значима колония от емигранти сирийци-монофизити
изключва случайност в избора на името
„Теодориада” на Варненското езеро. По
предположение на историците този избор е наложен
от сирийските преселници-монофизити с
позволението на императрица Теодора.
По-горе посочените исторически факти и
предположения изграждат хипотезата, че
Раннохристиянската църква в местността е
Джанавара е вероятно изградена от монофизити.
Анализът на археологическия обект разкрива
неговия сиро-малоазийски произход. Конкретни
източници се
проследяват в центровете Ал-Барах и Керратин
(Стара Тарутия), откъдето са част от изселниците
и от Северна Сирия (главно Аламена).
Архитектурните конструкции на тези храмове се
приближават до тези на църквата в „Джанавара”.
Затова е възможно да се направи сравнение с
т.нар. beth sahde, т.е. дом на мъчениците, както
се определят монофизитски храмове от VІв. Освен
това анализът на открития златен реликвиарий от
„Джанавара” позволява да бъде разпознат като
свещена
вещ с характерна монофизитска символика и да се
направи хипотезата за неговия пряк или косвен
произход от монофизитска светиня в Северна Сирия
и Горна Месопотамия - църквата от 512-513г. в
манастира Кератин.
Братя Шкорпил започват първите разкопки през
1915г. Напрегнатият климат на Първата световна
война принуждава изследователите да спрат
работата си. Проучванията се довършват през
1919г. Разкритията се документират и се извършва
консервационно укрепване на откритата мозайка.
Поради липса на средства изследването е
прекъснато. През 1999г. се извършва сондажно
проучване в югоизточното и югозападното
помещение на църквата, където разкритите части
биват описани и фотографирани. Трудности във
финансирането на консервацията не позволяват
извършването на цялостно изследване на
помещенията. През 2001г. продължават частични
разкопки на археологическия обект. От 2006г. до
днес се извършват постоянни изследвания на
раннохристиянската църква от археолозите А.
Минчев и В.Тенекеджиев. Те успяват да докажат,
че църквата е съществувала в манастирски
комплекс. Всяка година екипът на Регионален
исторически музей - гр. Варна извършва
консервация на откритите части в църквата и
правят запечатване на разкритията с цел
опазването им от вандализъм и разрушение. Липсва
важна информация за археологическия обект от
най-ранните му изследователски периоди. Днес са
възстановени само част от записките на братя
Шкорпил за извършените разкопки на църквата.
Автор: Неформална група
„Гражданска инициатива за Джанавара”:
Д.Йорданова, Р.Демирова, Ст. Митинкова
Журналистически конкурс „Преоткрий България” 20
март 2011г.
Министерство на икономиката, енергетиката и
туризма |
